Карамел
Миришеш на неделен карамел,
а ирисите – толкова златисти,
че ще покапят като късен хмел
във кошера на бунните ми мисли.
Как бих могла и миг да издържа
на устните пред тръпната покана -
медът им, като злато отлежал,
отмива мълком древните забрани,
сковали целомъдрено ума.
Скрижалите изронват се, без блясък,
след хиляди години самота
прегръщат битието си на пясък.
И ставам тетива от топла плът
в лъка ти като жажда натежала,
докосвам те и чувам как растат
на капки заливите от премала.
Разсипвам се на звуци сладка тлен
и захарно-златиста се стопявам
в дъха ти на неделен карамел
до атом едноклетъчна забрава.
22.02.2011
© Росица All rights reserved.
