Миришеш на неделен карамел,
а ирисите – толкова златисти,
че ще покапят като късен хмел
във кошера на бунните ми мисли.
Как бих могла и миг да издържа
на устните пред тръпната покана -
медът им, като злато отлежал,
отмива мълком древните забрани,
сковали целомъдрено ума.
Скрижалите изронват се, без блясък,
след хиляди години самота
прегръщат битието си на пясък. ...