28 jun 2018, 18:20

Караници 

  Poesía » Odas y poemas, Otra
727 0 2

Как винаги се забърквам в проблем, 

как вечно излизам виновна, 

как никога не ме слушат, 

как по цял ден ме обвиняват.

 

Как само проблеми ме гонят,

като съдбата ме събра с тези хора, 

които са луди като мен 

и са до мен в труден момент.

 

Как боя и болката ме преследват , 

как съдбата за мен е трудна ,

как с караници и всичко лошо се разделяме , 

как няма хубаво нашето приятелство. 

 

Скандали ежедневни ,

без думи останах , 

вече сили нямам ,

дали да се откажа .

 

Не може ли да сме за последно ,

без караници все пак разделя ме се , 

няма значение аз никога не се чувам ,

но обещавам от утре това ще се промени !

© Хриси Миланова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??