28.06.2018 г., 18:20

Караници

1.1K 0 2

Как винаги се забърквам в проблем, 

как вечно излизам виновна, 

как никога не ме слушат, 

как по цял ден ме обвиняват.

 

Как само проблеми ме гонят,

като съдбата ме събра с тези хора, 

които са луди като мен 

и са до мен в труден момент.

 

Как боя и болката ме преследват , 

как съдбата за мен е трудна ,

как с караници и всичко лошо се разделяме , 

как няма хубаво нашето приятелство. 

 

Скандали ежедневни ,

без думи останах , 

вече сили нямам ,

дали да се откажа .

 

Не може ли да сме за последно ,

без караници все пак разделя ме се , 

няма значение аз никога не се чувам ,

но обещавам от утре това ще се промени !

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хриси Миланова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...