Jun 28, 2018, 6:20 PM

Караници 

  Poetry » Odys and poems, Other
728 0 2

Как винаги се забърквам в проблем, 

как вечно излизам виновна, 

как никога не ме слушат, 

как по цял ден ме обвиняват.

 

Как само проблеми ме гонят,

като съдбата ме събра с тези хора, 

които са луди като мен 

и са до мен в труден момент.

 

Как боя и болката ме преследват , 

как съдбата за мен е трудна ,

как с караници и всичко лошо се разделяме , 

как няма хубаво нашето приятелство. 

 

Скандали ежедневни ,

без думи останах , 

вече сили нямам ,

дали да се откажа .

 

Не може ли да сме за последно ,

без караници все пак разделя ме се , 

няма значение аз никога не се чувам ,

но обещавам от утре това ще се промени !

© Хриси Миланова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??