28 июн. 2018 г., 18:20

Караници

1.1K 0 2

Как винаги се забърквам в проблем, 

как вечно излизам виновна, 

как никога не ме слушат, 

как по цял ден ме обвиняват.

 

Как само проблеми ме гонят,

като съдбата ме събра с тези хора, 

които са луди като мен 

и са до мен в труден момент.

 

Как боя и болката ме преследват , 

как съдбата за мен е трудна ,

как с караници и всичко лошо се разделяме , 

как няма хубаво нашето приятелство. 

 

Скандали ежедневни ,

без думи останах , 

вече сили нямам ,

дали да се откажа .

 

Не може ли да сме за последно ,

без караници все пак разделя ме се , 

няма значение аз никога не се чувам ,

но обещавам от утре това ще се промени !

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хриси Миланова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...