Кардиограма за самотници
КАРДИОГРАМА ЗА САМОТНИЦИ
Когато са ме дялали от камък,
може би било на свечеряване.
Потта попила мъката и само
умората полепнала по дланите.
Небрежно са ошлайфали чертите,
приключили набързо – джаста-праста,
така че и до днес да ме вините,
щом някой ръб ръцете ви издраска.
Дори не подозирате, че пукам
отвътре – някак си епизодично.
Пияното квартално щуро куку
научи ме какво е да обичам.
Че щом дъждът успява да изплаче
във процепите тънки на съня ми
и после да нахлуе хладен здрачът –
не са ми нужни ничии измами.
У мене болките ви наедряват
и ще ме пръснат скоро на парчета.
Дали ще припознаете тогава
нащърбената крива на сърцето?
© Валентина Йотова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Помня стховете ти - до един. И пак ги препрочитам.
-
Благодаря, Ангелче
-
!
Честит празник, Валюша! -
Прегръщам те, Ангелче. С риск да те одраскам
-
Благодаря, Жени.
-
Седем, радвам се, че ти е харесало.
-
Наденце, благодаря ти, знаеш, че съм фен на тръните - в тях има безумна нежност.
-
направо ме отнесе с този стих, Вал!
...
Когато са ме дялали от камък,
може би било на свечеряване.
Потта попила мъката и само
умората полепнала по дланите. -
Безжичен, много ме радва твоето навестяване
-
Много, много добро Йотова!
-
Аз пак съм тук, и пак мълчаливо. Отвъд ръбовете се вижда само със сърцето.
-
Руми, благодаря.
-
Марийче, обичам те и се радвам, когато се отбиваш.
-
Много хубаво.
-
Паленка, радвам се да те видя
-
Може би знаеш,Микеланжело хвърлил чука си по Моисей с думата"проговори",а ти не само говориш,а пишеш страхотно
-
Стойчо, благодаря
-
В твоята поезия няма " джаста-праста", Валенце. Талантът ти подрежда шлифовани чувства в картини от пълнокръвни усещания.
Ръкопляскам на моженето ти!🌼 -
Прегръщам те, Райне.
-
Благодаря, Дени
-
Много ми хареса!
-
Юри, обикновено те са най-искрените същества
-
Харесва ми!
-
Благодаря, Мариана, бъди.
-
Деа, благодаря, ръбата съм по рождение
-
"Дори не подозират, че се пукам
отвътре – някак си епизодично.
С пияното квартално щуро куку
научих се какво е да обичам."
Страхотен стил на непринуденост, Вале! -
"Че щом дъждът успява да изплаче
във процепите тънки на съня ми
и после да нахлуе хладен здрачът –
не са ми нужни ничии измами"
! -
С пияното квартално щуро куку
научих се какво е да обичам...
Запомних го! 😀 -
Чудесно е! Истинско, със силен финал!
-
Благодаря, Ирина, мислех го и така, е, не е стигнало до книга още, има време
-
Силният финал си е силен финал, но когато и началото е такова...Издялана от камък. Много хубаво.
Пп: в "било е може би на свечеряване" има една идея повече мелодия. По моему
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
