Любо (Любен Стефанов) Любо (Любен Стефанов)
1 86
18 may 2007, 9:29

КАРМА

  Poesía
728 0 4

КАРМА

Светкавици раздират небесата,
сподирени от тътен на гърмеж. 
А как опива този полъх свеж
наситен на озона с аромата.  


Предчувствала победата си близка,
пристъпва бурята и с дъх стаен ,
изважда сърп - готов за жътвен ден -
замахва с ярост и дъжда разплисква...


Далеч оттук ли, някой пак излива
отровата събрана, без да знае,
че жилото забивайки в снагата -
не жертвата, а себе си убива.


Но разбере ли го, кога злината -
за стореният грях ще се разкае?! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любен Стефанов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0