КАРМА

18 may 2007, 9:29

Poesía

536 0 4

КАРМА

Светкавици раздират небесата,
сподирени от тътен на гърмеж.
А как опива този полъх свеж
наситен на озона с аромата.

Предчувствала победата си близка,
пристъпва бурята и с дъх стаен ,
изважда сърп - готов за жътвен ден -
замахва с ярост и дъжда разплисква...

Далеч оттук ли, някой пак излива
отровата събрана, без да знае,
че жилото забивайки в снагата -
не жертвата, а себе си убива.

Но разбере ли го, кога злината -
за стореният грях ще се разкае?!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.