КАРМА
КАРМА
Светкавици раздират небесата,
сподирени от тътен на гърмеж.
А как опива този полъх свеж
наситен на озона с аромата.
Предчувствала победата си близка,
пристъпва бурята и с дъх стаен ,
изважда сърп - готов за жътвен ден -
замахва с ярост и дъжда разплисква...
Далеч оттук ли, някой пак излива
отровата събрана, без да знае,
че жилото забивайки в снагата -
не жертвата, а себе си убива.
Но разбере ли го, кога злината -
за стореният грях ще се разкае?!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Любен Стефанов Все права защищены
