18 мая 2007 г., 09:29

КАРМА

725 0 4

КАРМА

Светкавици раздират небесата,
сподирени от тътен на гърмеж. 
А как опива този полъх свеж
наситен на озона с аромата.  


Предчувствала победата си близка,
пристъпва бурята и с дъх стаен ,
изважда сърп - готов за жътвен ден -
замахва с ярост и дъжда разплисква...


Далеч оттук ли, някой пак излива
отровата събрана, без да знае,
че жилото забивайки в снагата -
не жертвата, а себе си убива.


Но разбере ли го, кога злината -
за стореният грях ще се разкае?! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любен Стефанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...