Карма...

               на Теб!...

Като носталгия и стигма...

е силна Любовта ми, Скъпа...

И тя помага ми да стигна,

но тя и връща ме от пътя!...

О, тя е... дето ме задържа

и после кара ме да тръгвам...

Любима, вятъра ще вържа,

но все при тебе ще се връщам!...

А Любовта ми, Моя нежност,

в това завръщане безкрайно –

е тая чудна неизбежност

от Малката човешка тайна,

която носим, като дарба -

тревожно във душите, Мило...

– Обичам те!...Това е: Карма –

и от носталгия по-силно!...

18.05.2020.