18 мая 2020 г., 11:38

Карма...

560 0 0

 

Карма...

                   

               на Теб!...

 

Като носталгия и стигма...

е силна Любовта ми, Скъпа...

И тя помага ми да стигна,

но тя и връща ме от пътя!...

 

О, тя е... дето ме задържа

и после кара ме да тръгвам...

Любима, вятъра ще вържа,

но все при тебе ще се връщам!...

 

А Любовта ми, Моя нежност,

в това завръщане безкрайно –

е тая чудна неизбежност

от Малката човешка тайна,

 

която носим, като дарба -

тревожно във душите, Мило...

 

– Обичам те!...Това е: Карма –

и от носталгия по-силно!...

 

18.05.2020.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...