18.05.2020 г., 11:38

Карма...

552 0 0

 

Карма...

                   

               на Теб!...

 

Като носталгия и стигма...

е силна Любовта ми, Скъпа...

И тя помага ми да стигна,

но тя и връща ме от пътя!...

 

О, тя е... дето ме задържа

и после кара ме да тръгвам...

Любима, вятъра ще вържа,

но все при тебе ще се връщам!...

 

А Любовта ми, Моя нежност,

в това завръщане безкрайно –

е тая чудна неизбежност

от Малката човешка тайна,

 

която носим, като дарба -

тревожно във душите, Мило...

 

– Обичам те!...Това е: Карма –

и от носталгия по-силно!...

 

18.05.2020.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...