30 jun 2007, 0:59

Карма

  Poesía
674 0 1

                                   
                  Изгряват слънцето и луната и се ражда любовта.

                  Всички души се преплитат в копринените нишки на кармата.

                  Съдбата ни събира и тя ни дели в едно съществуване.

                  Срещите случайни излизат нагласени.


                 Дали тук и сега, дали ще живея или умра, аз ще съществувам!

                 Дали пепел или жар, душата ми е неразрушим храм.

                 А сърцето, в него избухват слънца и залязват звезди, защото то е вселена.

                 И така се раждат хиляди души, преплитащи се от съдбата.


                 Търсим се едни с други, докато се скъса нишката на самотата.

                 Тогава се ражда красотата и извира смисъла на всичко това.

                 Тогава разбираме какво  е висшата любов.

                  А дотогава се скитаме в бездна и търсим светлина.


                 Минава времето, минават животите докато стигнем до същността си.

                 Отхвърляме страстта и приемаме обичта и разрушаваме илюзията.

                 Страдаме и търсим докато намерим...

                 Намираме себе си, намираме другите  и преоткриваме вселената.


                Разбираме, че не сме сами, разбираме кои сме и продължаваме напред.

                А времето продължава да тече по вените на пространството.

                То стига там, откъдето е започнало и продължава другаде.

                И така всичко продължава да съществува в хармония.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бен Ар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми и като цяло начина по който го обрисуваш.Един съвет-опитай се особено по подобни теми да не бъдеш прекалено буквален в изказа си и да внесеш повече изкуство,символизъм и подтекст за по-голямо внушение и многоизмерност. ПОЗДРАВИ!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....