9 sept 2011, 16:13

Кармагедон

  Poesía » Otra
923 0 1

Палят вече се колите.
Скоро флагът ще се спусне.
Хора, чукнати в главите,
искат малко да се друсне -

 

малко те да се побият,
малко злоба да покажат.
С малко кръв да се покрият,
малко хора да размажат.

 

Те разкъсват се за слава,
те се колят за парички.
Няма куче, няма крава,
пред кола са равни всички;

 

Гледат страшно през стъклата
със убийствен ток в очите!
Хора, скривайте децата,
подслонявайте жените!

 

Състезанието почва.
Части всякакви хвърчат.
Кръв със литри се източва,
но колите си бръмчат.

 

На земята, на небето -
те навсякъде летят.
Във пустиня, във морето
май не могат да се спрат.

 

Луди хора зад волана
май последни ще се смеят.
Във колата - оригама,
още шават и живеят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сандостен Калций Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...