Нощта укри

                  забегналия ден.

               С утрото нахлу мъглата.

                    Изчезна Обичта!

               Обидил я

                      Мигът- студен.

                Тръгнала

                      с Илюзия позната.

                 Със стария Палячо

                      другарува Обичта,

                 с разплакани очи,

                       разсмива той тълпата

                  Остана сам,

                       презрян от суетата.

                   Умря Ромео,

                       с него Жулиета.

                    Отровили са се

                       с ментета.

                    Приятелят Меркуции

                       наивно им ги дал,

                    между два дуела,

                      в един елитен бар.

                   Известен като Мерчо,

                      в целия  квартал,

                   той пил и пял,

                      на някой казва,

                   че там не е живял.

                      Наистина

                    е мъртва Жулиета.

                     Духът Ромеов се скита

                   с градските контета.

                        Съдбата винаги мълчи.

                    Снегът вали.

                        От белота боли.

                    .... Но там,

                         извън декора,

                    край ъгъла,

                        при оня Храм,

                    сред трясъка и бързащите хора,

                        Кокичето

                     глава навело,

                        плахо, малко

                     и безумно смело,

                         пак дошло е

                      между нас,

                          Кокичето,

                     с безмерната си власт-