Карнавал
Нощта укри
забегналия ден.
С утрото нахлу мъглата.
Изчезна Обичта!
Обидил я
Мигът- студен.
Тръгнала
с Илюзия позната.
Със стария Палячо
другарува Обичта,
с разплакани очи,
разсмива той тълпата
Остана сам,
презрян от суетата.
Умря Ромео,
с него Жулиета.
Отровили са се
с ментета.
Приятелят Меркуции
наивно им ги дал,
между два дуела,
в един елитен бар.
Известен като Мерчо,
в целия квартал,
той пил и пял,
на някой казва,
че там не е живял.
Наистина
е мъртва Жулиета.
Духът Ромеов се скита
с градските контета.
Съдбата винаги мълчи.
Снегът вали.
От белота боли.
.... Но там,
извън декора,
край ъгъла,
при оня Храм,
сред трясъка и бързащите хора,
Кокичето
глава навело,
плахо, малко
и безумно смело,
пак дошло е
между нас,
Кокичето,
с безмерната си власт-
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Томова Всички права запазени
