18 jul 2011, 14:08

Картина

  Poesía
847 0 11

Грабна четки с двете ръце

и с боите си този художник

плисна червеното в моето лице

за поука и срам, че съм безбожна.

 

Две пожарени дупки издълба за очи

и забоде във всяка по трънче от съвест -

ей тъй - от любов - отдалеч да личи,

че съм закичена, макар и със тръне.

 

С нокти разряза от двете страни

лицето ми младо и нежно

и накапа по белега тежки сълзи

да рисуват пътеки към една безнадеждност.

 

Хвърли трохи на врабеца в краката ми

и заби в крилете му ръждиви копия...

Ще намери ли сили да литне душата ми

пак към далечната светла Утопия?...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...