Jul 18, 2011, 2:08 PM

Картина

  Poetry
846 0 11

Грабна четки с двете ръце

и с боите си този художник

плисна червеното в моето лице

за поука и срам, че съм безбожна.

 

Две пожарени дупки издълба за очи

и забоде във всяка по трънче от съвест -

ей тъй - от любов - отдалеч да личи,

че съм закичена, макар и със тръне.

 

С нокти разряза от двете страни

лицето ми младо и нежно

и накапа по белега тежки сълзи

да рисуват пътеки към една безнадеждност.

 

Хвърли трохи на врабеца в краката ми

и заби в крилете му ръждиви копия...

Ще намери ли сили да литне душата ми

пак към далечната светла Утопия?...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...