Грабна четки с двете ръце
и с боите си този художник
плисна червеното в моето лице
за поука и срам, че съм безбожна.
Две пожарени дупки издълба за очи
и забоде във всяка по трънче от съвест -
ей тъй - от любов - отдалеч да личи,
че съм закичена, макар и със тръне.
С нокти разряза от двете страни
лицето ми младо и нежно
и накапа по белега тежки сълзи
да рисуват пътеки към една безнадеждност. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up