Jul 18, 2011, 2:08 PM

Картина

  Poetry
844 0 11

Грабна четки с двете ръце

и с боите си този художник

плисна червеното в моето лице

за поука и срам, че съм безбожна.

 

Две пожарени дупки издълба за очи

и забоде във всяка по трънче от съвест -

ей тъй - от любов - отдалеч да личи,

че съм закичена, макар и със тръне.

 

С нокти разряза от двете страни

лицето ми младо и нежно

и накапа по белега тежки сълзи

да рисуват пътеки към една безнадеждност.

 

Хвърли трохи на врабеца в краката ми

и заби в крилете му ръждиви копия...

Ще намери ли сили да литне душата ми

пак към далечната светла Утопия?...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...