Картина
Грабна четки с двете ръце
и с боите си този художник
плисна червеното в моето лице
за поука и срам, че съм безбожна.
Две пожарени дупки издълба за очи
и забоде във всяка по трънче от съвест -
ей тъй - от любов - отдалеч да личи,
че съм закичена, макар и със тръне.
С нокти разряза от двете страни
лицето ми младо и нежно
и накапа по белега тежки сълзи
да рисуват пътеки към една безнадеждност.
Хвърли трохи на врабеца в краката ми
и заби в крилете му ръждиви копия...
Ще намери ли сили да литне душата ми
пак към далечната светла Утопия?...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Цветкова Всички права запазени
