Картина
Грабна четки с двете ръце
и с боите си този художник
плисна червеното в моето лице
за поука и срам, че съм безбожна.
Две пожарени дупки издълба за очи
и забоде във всяка по трънче от съвест -
ей тъй - от любов - отдалеч да личи,
че съм закичена, макар и със тръне.
С нокти разряза от двете страни
лицето ми младо и нежно
и накапа по белега тежки сълзи
да рисуват пътеки към една безнадеждност.
Хвърли трохи на врабеца в краката ми
и заби в крилете му ръждиви копия...
Ще намери ли сили да литне душата ми
пак към далечната светла Утопия?...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миглена Цветкова Все права защищены
