18 июл. 2011 г., 14:08

Картина 

  Поэзия
678 0 11

Грабна четки с двете ръце

и с боите си този художник

плисна червеното в моето лице

за поука и срам, че съм безбожна.

 

Две пожарени дупки издълба за очи

и забоде във всяка по трънче от съвест -

ей тъй - от любов - отдалеч да личи,

че съм закичена, макар и със тръне.

 

С нокти разряза от двете страни

лицето ми младо и нежно

и накапа по белега тежки сълзи

да рисуват пътеки към една безнадеждност.

 

Хвърли трохи на врабеца в краката ми

и заби в крилете му ръждиви копия...

Ще намери ли сили да литне душата ми

пак към далечната светла Утопия?...

© Миглена Цветкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??