Картина
Започнах да рисувам тъжно,
намокрях четката в сълзи.
След туй оставях върху листа,
това, което ме боли...
Получи се страхотна гледка...
Набръчкан, от мъка разкривен,
показваше бемълвно листът
пътя от сърцето ти до мен.
Накрая спрях,
защото свърши ми боята
образът остана тъй... висящ
и пътят сякаш секна посредата...
Но после нещо стана... изведнъж.
Ти дойде и ми донесе
от краските си,
опаковани в усмивки,
с цвят на радост, от обич натежали.
Така довърших странния пейзаж
в розово и сиво...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
