Картина
Започнах да рисувам тъжно,
намокрях четката в сълзи.
След туй оставях върху листа,
това, което ме боли...
Получи се страхотна гледка...
Набръчкан, от мъка разкривен,
показваше бемълвно листът
пътя от сърцето ти до мен.
Накрая спрях,
защото свърши ми боята
образът остана тъй... висящ
и пътят сякаш секна посредата...
Но после нещо стана... изведнъж.
Ти дойде и ми донесе
от краските си,
опаковани в усмивки,
с цвят на радост, от обич натежали.
Така довърших странния пейзаж
в розово и сиво...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яни Всички права запазени
