1 апр. 2008 г., 18:40

Картина

1.5K 0 4
 

 

Започнах да рисувам тъжно,

намокрях четката в сълзи.

След туй оставях върху листа,

това, което ме боли...

 

Получи се страхотна гледка...

Набръчкан, от мъка разкривен,

показваше бемълвно листът

пътя от сърцето ти до мен.

 

Накрая спрях,

защото свърши ми боята

образът остана тъй... висящ

и пътят сякаш секна посредата...

 

Но после нещо стана... изведнъж.

 

Ти дойде и ми донесе

от краските си,

опаковани в усмивки,

с цвят на радост, от обич натежали.

 

Така довърших странния пейзаж

в розово и сиво...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яни Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...