1 апр. 2008 г., 18:40

Картина

1.5K 0 4
 

 

Започнах да рисувам тъжно,

намокрях четката в сълзи.

След туй оставях върху листа,

това, което ме боли...

 

Получи се страхотна гледка...

Набръчкан, от мъка разкривен,

показваше бемълвно листът

пътя от сърцето ти до мен.

 

Накрая спрях,

защото свърши ми боята

образът остана тъй... висящ

и пътят сякаш секна посредата...

 

Но после нещо стана... изведнъж.

 

Ти дойде и ми донесе

от краските си,

опаковани в усмивки,

с цвят на радост, от обич натежали.

 

Така довърших странния пейзаж

в розово и сиво...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яни Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...