Apr 1, 2008, 6:40 PM

Картина

  Poetry » Love
1.5K 0 4
 

 

Започнах да рисувам тъжно,

намокрях четката в сълзи.

След туй оставях върху листа,

това, което ме боли...

 

Получи се страхотна гледка...

Набръчкан, от мъка разкривен,

показваше бемълвно листът

пътя от сърцето ти до мен.

 

Накрая спрях,

защото свърши ми боята

образът остана тъй... висящ

и пътят сякаш секна посредата...

 

Но после нещо стана... изведнъж.

 

Ти дойде и ми донесе

от краските си,

опаковани в усмивки,

с цвят на радост, от обич натежали.

 

Така довърших странния пейзаж

в розово и сиво...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яни All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...