Apr 1, 2008, 6:40 PM

Картина

  Poetry » Love
1.5K 0 4
 

 

Започнах да рисувам тъжно,

намокрях четката в сълзи.

След туй оставях върху листа,

това, което ме боли...

 

Получи се страхотна гледка...

Набръчкан, от мъка разкривен,

показваше бемълвно листът

пътя от сърцето ти до мен.

 

Накрая спрях,

защото свърши ми боята

образът остана тъй... висящ

и пътят сякаш секна посредата...

 

Но после нещо стана... изведнъж.

 

Ти дойде и ми донесе

от краските си,

опаковани в усмивки,

с цвят на радост, от обич натежали.

 

Така довърших странния пейзаж

в розово и сиво...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яни All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...