28 sept 2008, 18:51

Картина

  Poesía » Otra
606 0 0

Цветни спомени от сива картина,

сковани във рамка от тайни и мрак,

напомнят в сърцето за бледа година,

далечна, отминала, но в мислите пак.

 

Носталгия тегне в това настояще,

от копнежи родена, по стари места,

по стари усмивки, минути на щастие,

във Слънце окъпани и ярка Луна.

 

Стената тъй празна изпивам замислено,

и впускам се в радост отдавна забравена,

да върна мечтата, тъй пъстра и искрена,

в съзнанието пусто, във студ изоставено...

 

                                       

                                                                   септември 2008 г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангелина Кънчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...