Цветни спомени от сива картина,

сковани във рамка от тайни и мрак,

напомнят в сърцето за бледа година,

далечна, отминала, но в мислите пак.

Носталгия тегне в това настояще,

от копнежи родена, по стари места,

по стари усмивки, минути на щастие,

във Слънце окъпани и ярка Луна.

Стената тъй празна изпивам замислено,

и впускам се в радост отдавна забравена,

да върна мечтата, тъй пъстра и искрена,

в съзнанието пусто, във студ изоставено...

                                                                   септември 2008 г.