28 sept 2008, 18:51

Картина

  Poesía » Otra
607 0 0

Цветни спомени от сива картина,

сковани във рамка от тайни и мрак,

напомнят в сърцето за бледа година,

далечна, отминала, но в мислите пак.

 

Носталгия тегне в това настояще,

от копнежи родена, по стари места,

по стари усмивки, минути на щастие,

във Слънце окъпани и ярка Луна.

 

Стената тъй празна изпивам замислено,

и впускам се в радост отдавна забравена,

да върна мечтата, тъй пъстра и искрена,

в съзнанието пусто, във студ изоставено...

 

                                       

                                                                   септември 2008 г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангелина Кънчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...