Sep 28, 2008, 6:51 PM

Картина

  Poetry » Other
608 0 0

Цветни спомени от сива картина,

сковани във рамка от тайни и мрак,

напомнят в сърцето за бледа година,

далечна, отминала, но в мислите пак.

 

Носталгия тегне в това настояще,

от копнежи родена, по стари места,

по стари усмивки, минути на щастие,

във Слънце окъпани и ярка Луна.

 

Стената тъй празна изпивам замислено,

и впускам се в радост отдавна забравена,

да върна мечтата, тъй пъстра и искрена,

в съзнанието пусто, във студ изоставено...

 

                                       

                                                                   септември 2008 г.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангелина Кънчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...