Картина
605
0
0
Цветни спомени от сива картина,
сковани във рамка от тайни и мрак,
напомнят в сърцето за бледа година,
далечна, отминала, но в мислите пак.
Носталгия тегне в това настояще,
от копнежи родена, по стари места,
по стари усмивки, минути на щастие,
във Слънце окъпани и ярка Луна.
Стената тъй празна изпивам замислено,
и впускам се в радост отдавна забравена,
да върна мечтата, тъй пъстра и искрена,
в съзнанието пусто, във студ изоставено...
септември 2008 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангелина Кънчева Все права защищены
