Картина
Много дълго те чаках, художнико,
и събирах във ъгъла стайният прах,
да ме вземеш в дланта си, творецо,
да ме изваеш без святост, без грях.
За да бъда в ръката ти цветна палитра,
пред очите ти, ширнала небесна дъга.
Във сърцето - звънтяща от обич камбана,
на платното ти - букет горски цветя.
Да дишам във теб, като утро изгряло,
да бъда пътека и капките чиста роса.
Аз присядам на столчето - голо тяло.
Ти рисуваш по мен... свойта душа.
С тънка четка докосваш моите мисли,
а боите размиваш със своите сълзи.
Картината чудна пред теб оживява,
докоснала твоите звездни мечти.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
