Много дълго те чаках, художнико,
и събирах във ъгъла стайният прах,
да ме вземеш в дланта си, творецо,
да ме изваеш без святост, без грях.
За да бъда в ръката ти цветна палитра,
пред очите ти, ширнала небесна дъга.
Във сърцето - звънтяща от обич камбана,
на платното ти - букет горски цветя.
Да дишам във теб, като утро изгряло,
да бъда пътека и капките чиста роса.
Аз присядам на столчето - голо тяло.
Ти рисуваш по мен... свойта душа. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up