5.02.2007 г., 14:43

Картина

930 0 13

Много дълго те чаках, художнико,
и събирах във ъгъла стайният прах,
да ме вземеш в дланта си, творецо,
да ме изваеш без святост, без грях.


За да бъда в ръката ти цветна палитра,
пред очите ти, ширнала небесна дъга.
Във сърцето - звънтяща от обич камбана,
на платното ти - букет горски цветя.


Да дишам във теб, като утро изгряло,
да бъда пътека и капките чиста роса.
Аз присядам на столчето - голо тяло.
Ти рисуваш по мен... свойта душа.


С тънка четка докосваш моите мисли,
а боите размиваш със своите сълзи.
Картината чудна пред теб оживява,
докоснала твоите звездни мечти.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...