5.02.2007 г., 14:43 ч.

Картина 

  Поезия
734 0 13

Много дълго те чаках, художнико,
и събирах във ъгъла стайният прах,
да ме вземеш в дланта си, творецо,
да ме изваеш без святост, без грях.


За да бъда в ръката ти цветна палитра,
пред очите ти, ширнала небесна дъга.
Във сърцето - звънтяща от обич камбана,
на платното ти - букет горски цветя.


Да дишам във теб, като утро изгряло,
да бъда пътека и капките чиста роса.
Аз присядам на столчето - голо тяло.
Ти рисуваш по мен... свойта душа.


С тънка четка докосваш моите мисли,
а боите размиваш със своите сълзи.
Картината чудна пред теб оживява,
докоснала твоите звездни мечти.

 

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??