Самотна стара сива къща,
в долината на мечтите,
край брега на буен океан,
без сърце и гордост мъжка,
живееше изгубеният блян.
Съсед му беше самотата,
подслонила се в недрата
на пресъхнали от плач очи,
покрили със сълзите си земята,
обгърната от тягостни мъгли.
На крилете на ветровете
за събрат поканиха тъгата, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse