Самотна стара сива къща,
в долината на мечтите,
край брега на буен океан,
без сърце и гордост мъжка,
живееше изгубеният блян.
Съсед му беше самотата,
подслонила се в недрата
на пресъхнали от плач очи,
покрили със сълзите си земята,
обгърната от тягостни мъгли.
На крилете на ветровете
за събрат поканиха тъгата, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up