5.01.2010 г., 11:11

Картина

563 0 0

Самотна стара сива къща,

в  долината на мечтите,

край брега на буен океан,

без сърце и гордост мъжка,

живееше изгубеният блян.

 

Съсед му беше самотата,

подслонила се в недрата

на пресъхнали от плач очи,

покрили със сълзите си земята,

обгърната от тягостни мъгли.

 

На крилете на ветровете

за събрат поканиха тъгата,

омотана в болката от тъмнината,

след угасналия пламък

на изоставените ни души.

...

Картината навярно  е позната.

Рисувал я е всеки, може би.

Страдал е без цветовете на дъгата

и топлината на слъчеви лъчи.

Ала запазете си сърцата,

някой там незнаен се нуждае

 от любовта, която в тях гори.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Малинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...