8 oct 2019, 14:52

Картина

967 1 0

Посветих ти куплет
и стих ти посветих.
Оцветих те обстойно
от просто блед щрих!

 

Пропих се във теб
и всяка капка попих.
Веднъж те жадувах
и още цял живот бих!

 

Не понасям да липсваш
не се насищам, не писваш!
Непрестанно жадувам
по теб със пръсти рисувам!

 

Самота недостойна как нежелана си ти
върни ми сърцето и нека пак запламти.
Нека почне да бие както гръм да ехти
нека пак да я зърна за секунда дори!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...