8 окт. 2019 г., 14:52

Картина

969 1 0

Посветих ти куплет
и стих ти посветих.
Оцветих те обстойно
от просто блед щрих!

 

Пропих се във теб
и всяка капка попих.
Веднъж те жадувах
и още цял живот бих!

 

Не понасям да липсваш
не се насищам, не писваш!
Непрестанно жадувам
по теб със пръсти рисувам!

 

Самота недостойна как нежелана си ти
върни ми сърцето и нека пак запламти.
Нека почне да бие както гръм да ехти
нека пак да я зърна за секунда дори!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...