8.10.2019 г., 14:52

Картина

970 1 0

Посветих ти куплет
и стих ти посветих.
Оцветих те обстойно
от просто блед щрих!

 

Пропих се във теб
и всяка капка попих.
Веднъж те жадувах
и още цял живот бих!

 

Не понасям да липсваш
не се насищам, не писваш!
Непрестанно жадувам
по теб със пръсти рисувам!

 

Самота недостойна как нежелана си ти
върни ми сърцето и нека пак запламти.
Нека почне да бие както гръм да ехти
нека пак да я зърна за секунда дори!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...