10 dic 2014, 7:52

Картината

Poesía » Otra

835 0 2

Самотата обича да рисува
мъртви цветя
тежко падащи завеси във мрака...
Сълзите ù са вдъхновение...
в солта им се разтваря болката
от стъпките на времето...

Прахта в душата
сега е картина...

автор: Моника Стойчева
дата: 02.12.2014 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Luna13 (Моника Стойчева)

Благодаря, Мисана за изчерпателния коментар и високата оценка!
Благодаря и за анонимните високи оценки, които за съжаление няма как да разбера от кой са

2014-12-11T11:35:52+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Самотата ни буди навсякъде! Тя е звън на камбана, която ни детривиализира.
Отлично е казано:

"в солта им се разтваря болката
от стъпките на времето..."

Чудесна находка - перла на шията на текста!

Поздрав!

2014-12-10T09:42:24+02:00

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0