10 dic 2014, 7:52

Картината

Poesía » Otra

826 0 2

Самотата обича да рисува
мъртви цветя
тежко падащи завеси във мрака...
Сълзите ù са вдъхновение...
в солта им се разтваря болката
от стъпките на времето...

Прахта в душата
сега е картина...

автор: Моника Стойчева
дата: 02.12.2014 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Luna13 (Моника Стойчева)

Благодаря, Мисана за изчерпателния коментар и високата оценка!
Благодаря и за анонимните високи оценки, които за съжаление няма как да разбера от кой са

2014-12-11T11:35:52+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Самотата ни буди навсякъде! Тя е звън на камбана, която ни детривиализира.
Отлично е казано:

"в солта им се разтваря болката
от стъпките на времето..."

Чудесна находка - перла на шията на текста!

Поздрав!

2014-12-10T09:42:24+02:00

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0