Dec 10, 2014, 7:52 AM

Картината

  Poetry » Other
830 0 2

Самотата обича да рисува
мъртви цветя
тежко падащи завеси във мрака...
Сълзите ù са вдъхновение...
в солта им се разтваря болката
от стъпките на времето...

Прахта в душата
сега е картина...

 

автор: Моника Стойчева
дата: 02.12.2014 г.



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Моника Стойчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Мисана за изчерпателния коментар и високата оценка!
    Благодаря и за анонимните високи оценки, които за съжаление няма как да разбера от кой са
  • Самотата ни буди навсякъде! Тя е звън на камбана, която ни детривиализира.
    Отлично е казано:

    "в солта им се разтваря болката
    от стъпките на времето..."

    Чудесна находка - перла на шията на текста!

    Поздрав!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...