10.12.2014 г., 7:52

Картината

821 0 2

Самотата обича да рисува
мъртви цветя
тежко падащи завеси във мрака...
Сълзите ù са вдъхновение...
в солта им се разтваря болката
от стъпките на времето...

Прахта в душата
сега е картина...

 

автор: Моника Стойчева
дата: 02.12.2014 г.



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моника Стойчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Мисана за изчерпателния коментар и високата оценка!
    Благодаря и за анонимните високи оценки, които за съжаление няма как да разбера от кой са
  • Самотата ни буди навсякъде! Тя е звън на камбана, която ни детривиализира.
    Отлично е казано:

    "в солта им се разтваря болката
    от стъпките на времето..."

    Чудесна находка - перла на шията на текста!

    Поздрав!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...