30 ago 2011, 22:27

Картини от сезоните

1.4K 0 14

Отново вятър в пазвите нахлува –

отдръпва се снегът към Черни връх.

А облаче в небето леко плува,

оставило ни пролетно, без дъх.

 

Трепти омара. Слънцето прежуря.

В нивята зреят житни класове

и хората насам-натам се щурат,

подгонени от летни бесове.

 

Как дълго падат листи от тополите!

В градините плодът е натежал.

Стърчат тук само клоните оголени –

в тях вятърът да свири с тиха жал.

 

Природата, на зимата подвластна,

прикрива всички рани в пухкав сняг

и само покрай изворчето ясно

личат следи от лапи, спрели бяг...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...