19 dic 2014, 7:48

Картинки от наше село

  Poesía » Otra
517 0 1

Малък бях и на към Излак

аз воловете подкарвах.

Бях с природата тъй близък,

селото ми беше карма.

 

С патерици Джорджа тежко  

сяда в стола инвалиден

в бреневреци – белодрешко –

дядо си на снимка виждам.

 

Баба Дона към мазето

с маркучéто се запътва

и съглеждам през резето

от ракийката да дръпва.

 

Ден след ден тя намалява

и на бурето през чепа

се навярно изпарява,

но не искам да я клепам,

 

че ми меси сладки питки

и овцете издоùла,

сипва млякото в паница

на покривката от свила.

 

Дядо Христо се досеща

бурето защо е празно,

че с език завързан плещи

баба думи важно, важно.

 

То какво ли му остава

на селяка? Зиме няма

работа и тъй се сгрява

с глътка – вътрешно – голяма;

 

външно – с цéпеник в жарава

на огнището с котлето.

Пролетта ни наближава,

а иззимим ли и ето,

 

в път ни вкарва стародавен

стоката и ние – трима –

на зелено да се хванем

за трева и за коприва.

 

И съседът Джорджа даже

пролетно се приповдига,

сякаш иска да ни каже,

с труд, че всичко се постига!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно е, поздрави!
    Пренесе ме на село, където с баба и дядо съм се чувствала най-добре, най-истинскa !
    Благодаря от сърце!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...