16 sept 2008, 23:18

Картонено

788 0 2
 

Помня още болката в коляното,

когато се качвах отзад

и това пърпорене невъобразяемо,

познато по целия свят.

 

И лостът крив на таблото,

същинска дръжка на чадър

и гледката прекрасна през стъклото,

и липсата на всякакъв кахър.

 

И ревът мощен

на всичките ти коне,

и мирисът страшен

на изгърмяло чифте.

 

Способен беше ти на всичко

по всеки крив, планински път.

Изяждаше ги ладите епично

и само казваше прът-прът.

 

А тези кръгли фарове чаровни

и тези линии неповторими,

и газовете ти отровни...

и чувствата незабравими. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хийл Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...