16 сент. 2008 г., 23:18

Картонено

783 0 2
 

Помня още болката в коляното,

когато се качвах отзад

и това пърпорене невъобразяемо,

познато по целия свят.

 

И лостът крив на таблото,

същинска дръжка на чадър

и гледката прекрасна през стъклото,

и липсата на всякакъв кахър.

 

И ревът мощен

на всичките ти коне,

и мирисът страшен

на изгърмяло чифте.

 

Способен беше ти на всичко

по всеки крив, планински път.

Изяждаше ги ладите епично

и само казваше прът-прът.

 

А тези кръгли фарове чаровни

и тези линии неповторими,

и газовете ти отровни...

и чувствата незабравими. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хийл Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...