16.09.2008 г., 23:18

Картонено

790 0 2
 

Помня още болката в коляното,

когато се качвах отзад

и това пърпорене невъобразяемо,

познато по целия свят.

 

И лостът крив на таблото,

същинска дръжка на чадър

и гледката прекрасна през стъклото,

и липсата на всякакъв кахър.

 

И ревът мощен

на всичките ти коне,

и мирисът страшен

на изгърмяло чифте.

 

Способен беше ти на всичко

по всеки крив, планински път.

Изяждаше ги ладите епично

и само казваше прът-прът.

 

А тези кръгли фарове чаровни

и тези линии неповторими,

и газовете ти отровни...

и чувствата незабравими. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хийл Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...