Sep 16, 2008, 11:18 PM

Картонено

792 0 2
 

Помня още болката в коляното,

когато се качвах отзад

и това пърпорене невъобразяемо,

познато по целия свят.

 

И лостът крив на таблото,

същинска дръжка на чадър

и гледката прекрасна през стъклото,

и липсата на всякакъв кахър.

 

И ревът мощен

на всичките ти коне,

и мирисът страшен

на изгърмяло чифте.

 

Способен беше ти на всичко

по всеки крив, планински път.

Изяждаше ги ладите епично

и само казваше прът-прът.

 

А тези кръгли фарове чаровни

и тези линии неповторими,

и газовете ти отровни...

и чувствата незабравими. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хийл All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...