Sep 16, 2008, 11:18 PM

Картонено

784 0 2
 

Помня още болката в коляното,

когато се качвах отзад

и това пърпорене невъобразяемо,

познато по целия свят.

 

И лостът крив на таблото,

същинска дръжка на чадър

и гледката прекрасна през стъклото,

и липсата на всякакъв кахър.

 

И ревът мощен

на всичките ти коне,

и мирисът страшен

на изгърмяло чифте.

 

Способен беше ти на всичко

по всеки крив, планински път.

Изяждаше ги ладите епично

и само казваше прът-прът.

 

А тези кръгли фарове чаровни

и тези линии неповторими,

и газовете ти отровни...

и чувствата незабравими. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хийл All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...