9 oct 2014, 17:35

Каскадьор

  Poesía
762 0 2

Когато през ония страшни дни

патроните не бяха халосни

 

и слънцето висеше на въже,

колцина бяха храбрите мъже?

 

Един измежду малкото бе той -

познатият на всички ни герой,

 

преминал през шрапнели и през дим,

и върнал се по чудо, невредим

 

в редиците ни, чак от "оня свят"!

За него и легенди се мълвят!

 

А в смутните по-нови времена,

когато беше нужна светлина

 

за тъмните все още домове,

за тъмните все още умове,

 

колцина бяха те, които пак

излязоха начело с боен стяг?

 

И пак един от малкото бе той -

познатият на всички ни герой!

 

Зарязал всичко свое - дом, деца,

той сееше сред бурите слънца,

 

и вяра, и надежда, и любов!

На всичко за победата готов!

 

Раздаде се докрай. Но със това

мигът да стане "главен"... изтърва.

 

И днес на панорамния екран,

ще видим всички, само него там

 

го няма! Той е в залата. Седи

и филма на... живота ням следи.

 

Не казва нищо. Гледа и мълчи.

И блика скръб в добрите му очи.

 

И кой ли всъщност знае, че сред нас

и той седи! Сега - във този час!

 

Историята само - режисьорът -

след време ще си спомни каскадьора

 

и яростно ще изкрещи: Станете!

И нему доземи се поклонете!

 

1979

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Чавдар Тепешанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • В този каскадьор познах баща си.Воюва за свободата в Унгария,умря без
    да я дочака!Честен,добър, по-кротък от мравка....Лека му пръст!Продължавайте да творите! Възхищавам се на хората, като татко!
  • Хм, върна ме в разказите на дядо. Той много малко говореше за едно определено време и ако го направеше, беше с някаква непримирима болка.
    Казваше така - " За правдата се биха хайдутите, но на власт дойдоха после хайдуците. " Бил е ятак... и после отлъчен заради непримиримост към някои неща...

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...