Oct 9, 2014, 5:35 PM

Каскадьор

  Poetry
754 0 2

Когато през ония страшни дни

патроните не бяха халосни

 

и слънцето висеше на въже,

колцина бяха храбрите мъже?

 

Един измежду малкото бе той -

познатият на всички ни герой,

 

преминал през шрапнели и през дим,

и върнал се по чудо, невредим

 

в редиците ни, чак от "оня свят"!

За него и легенди се мълвят!

 

А в смутните по-нови времена,

когато беше нужна светлина

 

за тъмните все още домове,

за тъмните все още умове,

 

колцина бяха те, които пак

излязоха начело с боен стяг?

 

И пак един от малкото бе той -

познатият на всички ни герой!

 

Зарязал всичко свое - дом, деца,

той сееше сред бурите слънца,

 

и вяра, и надежда, и любов!

На всичко за победата готов!

 

Раздаде се докрай. Но със това

мигът да стане "главен"... изтърва.

 

И днес на панорамния екран,

ще видим всички, само него там

 

го няма! Той е в залата. Седи

и филма на... живота ням следи.

 

Не казва нищо. Гледа и мълчи.

И блика скръб в добрите му очи.

 

И кой ли всъщност знае, че сред нас

и той седи! Сега - във този час!

 

Историята само - режисьорът -

след време ще си спомни каскадьора

 

и яростно ще изкрещи: Станете!

И нему доземи се поклонете!

 

1979

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Чавдар Тепешанов All rights reserved.

Comments

Comments

  • В този каскадьор познах баща си.Воюва за свободата в Унгария,умря без
    да я дочака!Честен,добър, по-кротък от мравка....Лека му пръст!Продължавайте да творите! Възхищавам се на хората, като татко!
  • Хм, върна ме в разказите на дядо. Той много малко говореше за едно определено време и ако го направеше, беше с някаква непримирима болка.
    Казваше така - " За правдата се биха хайдутите, но на власт дойдоха после хайдуците. " Бил е ятак... и после отлъчен заради непримиримост към някои неща...

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...