Каскадьор
Когато през ония страшни дни
патроните не бяха халосни
и слънцето висеше на въже,
колцина бяха храбрите мъже?
Един измежду малкото бе той -
познатият на всички ни герой,
преминал през шрапнели и през дим,
и върнал се по чудо, невредим
в редиците ни, чак от "оня свят"!
За него и легенди се мълвят!
А в смутните по-нови времена,
когато беше нужна светлина
за тъмните все още домове,
за тъмните все още умове,
колцина бяха те, които пак
излязоха начело с боен стяг?
И пак един от малкото бе той -
познатият на всички ни герой!
Зарязал всичко свое - дом, деца,
той сееше сред бурите слънца,
и вяра, и надежда, и любов!
На всичко за победата готов!
Раздаде се докрай. Но със това
мигът да стане "главен"... изтърва.
И днес на панорамния екран,
ще видим всички, само него там
го няма! Той е в залата. Седи
и филма на... живота ням следи.
Не казва нищо. Гледа и мълчи.
И блика скръб в добрите му очи.
И кой ли всъщност знае, че сред нас
и той седи! Сега - във този час!
Историята само - режисьорът -
след време ще си спомни каскадьора
и яростно ще изкрещи: Станете!
И нему доземи се поклонете!
1979
© Чавдар Тепешанов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Хм, върна ме в разказите на дядо. Той много малко говореше за едно определено време и ако го направеше, беше с някаква непримирима болка.
Казваше така - " За правдата се биха хайдутите, но на власт дойдоха после хайдуците. " Бил е ятак... и после отлъчен заради непримиримост към някои неща...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
да я дочака!Честен,добър, по-кротък от мравка....Лека му пръст!Продължавайте да творите! Възхищавам се на хората, като татко!