29 jul 2019, 9:40

Каспър

  Poesía
1.4K 9 10

Появи се като призрак във живота ми –

връхлетя и го разбърка до бруталност.

Бях отворила сама за теб душата си…

А сега се чудя – бе ли нереалност?

 

Като призрак прекоси за миг пространството.

Изигра си ролята сантиментално.

Овладял бе съвършено шарлатанството

и заблудата превърна във реалност.

 

И изчезна като призрак от живота ми

както бе дошъл – внезапно, моментално.

Изпари се привидението мотамо.

Пак се чудя всъщност – беше ли реално?

 

-------

*мотамо - буквално

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Еси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мерси, скъпа Бени!
  • Присъединявам се към Роберт... Много добре си описала този тип хора... И усещането, което остава след тях...Поздравления!
  • Много ти благодаря, Роби! Бъди благословен!
  • Не само при теб се случва, Веси!...Дано нямаме никога повече подобни срещи!...
    Поздрави!...
  • Лиа, Краси, Младен, Марианка, Ангелче, Лиде, Ели, благодаря ви за подкрепата, приятели!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...