29 jul 2019, 9:40

Каспър

  Poesía
1.4K 9 10

Появи се като призрак във живота ми –

връхлетя и го разбърка до бруталност.

Бях отворила сама за теб душата си…

А сега се чудя – бе ли нереалност?

 

Като призрак прекоси за миг пространството.

Изигра си ролята сантиментално.

Овладял бе съвършено шарлатанството

и заблудата превърна във реалност.

 

И изчезна като призрак от живота ми

както бе дошъл – внезапно, моментално.

Изпари се привидението мотамо.

Пак се чудя всъщност – беше ли реално?

 

-------

*мотамо - буквално

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Еси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мерси, скъпа Бени!
  • Присъединявам се към Роберт... Много добре си описала този тип хора... И усещането, което остава след тях...Поздравления!
  • Много ти благодаря, Роби! Бъди благословен!
  • Не само при теб се случва, Веси!...Дано нямаме никога повече подобни срещи!...
    Поздрави!...
  • Лиа, Краси, Младен, Марианка, Ангелче, Лиде, Ели, благодаря ви за подкрепата, приятели!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...