29.07.2019 г., 9:40

Каспър

1.4K 9 10

Появи се като призрак във живота ми –

връхлетя и го разбърка до бруталност.

Бях отворила сама за теб душата си…

А сега се чудя – бе ли нереалност?

 

Като призрак прекоси за миг пространството.

Изигра си ролята сантиментално.

Овладял бе съвършено шарлатанството

и заблудата превърна във реалност.

 

И изчезна като призрак от живота ми

както бе дошъл – внезапно, моментално.

Изпари се привидението мотамо.

Пак се чудя всъщност – беше ли реално?

 

-------

*мотамо - буквално

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Еси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мерси, скъпа Бени!
  • Присъединявам се към Роберт... Много добре си описала този тип хора... И усещането, което остава след тях...Поздравления!
  • Много ти благодаря, Роби! Бъди благословен!
  • Не само при теб се случва, Веси!...Дано нямаме никога повече подобни срещи!...
    Поздрави!...
  • Лиа, Краси, Младен, Марианка, Ангелче, Лиде, Ели, благодаря ви за подкрепата, приятели!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...