29.07.2019 г., 9:40

Каспър

1.4K 9 10

Появи се като призрак във живота ми –

връхлетя и го разбърка до бруталност.

Бях отворила сама за теб душата си…

А сега се чудя – бе ли нереалност?

 

Като призрак прекоси за миг пространството.

Изигра си ролята сантиментално.

Овладял бе съвършено шарлатанството

и заблудата превърна във реалност.

 

И изчезна като призрак от живота ми

както бе дошъл – внезапно, моментално.

Изпари се привидението мотамо.

Пак се чудя всъщност – беше ли реално?

 

-------

*мотамо - буквално

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Еси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мерси, скъпа Бени!
  • Присъединявам се към Роберт... Много добре си описала този тип хора... И усещането, което остава след тях...Поздравления!
  • Много ти благодаря, Роби! Бъди благословен!
  • Не само при теб се случва, Веси!...Дано нямаме никога повече подобни срещи!...
    Поздрави!...
  • Лиа, Краси, Младен, Марианка, Ангелче, Лиде, Ели, благодаря ви за подкрепата, приятели!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...