Веси_Еси (Еси)
190 8374
29.07.2019 г., 9:40 ч.

Каспър 

  Поезия
1024 9 10

Появи се като призрак във живота ми –

връхлетя и го разбърка до бруталност.

Бях отворила сама за теб душата си…

А сега се чудя – бе ли нереалност?

 

Като призрак прекоси за миг пространството.

Изигра си ролята сантиментално.

Овладял бе съвършено шарлатанството

и заблудата превърна във реалност.

 

И изчезна като призрак от живота ми

както бе дошъл – внезапно, моментално.

Изпари се привидението мотамо.

Пак се чудя всъщност – беше ли реално?

 

-------

*мотамо - буквално

© Еси Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мерси, скъпа Бени!
  • Присъединявам се към Роберт... Много добре си описала този тип хора... И усещането, което остава след тях...Поздравления!
  • Много ти благодаря, Роби! Бъди благословен!
  • Не само при теб се случва, Веси!...Дано нямаме никога повече подобни срещи!...
    Поздрави!...
  • Лиа, Краси, Младен, Марианка, Ангелче, Лиде, Ели, благодаря ви за подкрепата, приятели!
  • Има такива духчета! Дано да не ни спохождат вече! Поздравления за стиха!
  • Браво, Веси! Че то май и животът ни е призрак. Призраците се страхуват от светлината, а тя идва от чистите души. Така че твоят призрак ще се изпържи под сиянието на твоята нравственост....
  • Чудесно си предала призрачността на ситуацията. Поздравявам те, Еси! Дори целият човешки живот, погледнат под един по-специфичен ъгъл, си е чиста призрачност, но ние отгаяно се надяваме на реалност.
  • Явно, че заглавието идва от духчето Каспър....
  • Ай, тези "Каспъри" са като цигареният дим. Удоволствие е да пушиш, но ти парят очите, когато прекалиш. Ех, сами ти можеш да напишеш нещо такова с нежност на маргаритено цветче. Поздрави, Еси!
Предложения
: ??:??