26 jun 2009, 12:53

Катаклизъм

  Poesía » Otra
937 0 20

Изсякохме горите, а което

пропуснахме – пожарът го помете.

Отровихме реките. Ветровете

разнасят пепел, дим, или и двете.

 

Ти мислиш, че това е катаклизъм?

Ще ти разкрия по-дълбока драма.

Природата е болна, но е жива.

Човещината, Друже мой, я няма!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яким Дянков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубво казано.
  • Благодаря отново!
    Еми, силно се надявам на жизнените и сили, все пак те са в нас
    Седем - Наистина, радва ме че си го забелязал! Почти винаги се отнасям сериозно към творчеството си (освен ако не е нещо леко и хумористично за разпускане). Все пак талантът е 1 процент дарба и 99% труд нали
  • Сериозна работа!!!
    Браво!
  • Благодаря
    Анелия, тази тема за ролята на всеки от нас в спасяването на земятасъм я развил много по-добре в едно друго произведение, но ще го пусна на по- късен етап. Радва ме мисленето ти!
  • Прав си абсолютно!
    Постоянно ми натякват че каквото и да правя няма да спася земята,но аз имам правото да опитам!Както всички! Със съвсем прости и елементарни средства...дори с нещо съвсем малко всеки може да спомогне.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....